Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2014 21:06 - ЗВЕРСТВАТА НА КИЕВСКАТА ХУНТА - 1
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 4662 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 27.11.2014 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 На 24 ноември 2014 г. беше представен докладът „Военните престъпления на украинските силоваци: изтезания и нечовешко отношение към жителите на Донбас“, подготвен от неправителствената организация „Фондация за изследване проблемите на демокрацията“ и Руския обществен съвет по международно сътрудничество и публична дипломация. Докладът е основан върху разпити на над 100 души, които са предадени от украинските силоваци на опълченците при размяната на пленници.


image
Братските знамена - едно до друго
Батальонът на киевската хунта "Азов" гордо развява байрака на НАТО и пречупения кръст

IGCP публикува пълния текст на доклада.

За разследване на конкретните случаи на изтезания, нечовешко или унижаващо достойнството отношение експертите на Фондацията са фиксирали показанията на хора, които са били предадени от украинската страна при размяната на пленници. С някои от тях разговорът е провеждан 5-10 минути след размяната. В подготвения от Фондацията доклад са използвани резултатите от разговори с над 100 пленници, предадени от украинската страна. Анкетата е проведена от експертите на Фондацията в периода от 25 август до 4 ноември 2014 г.
Трябва да се отчете и това, че, според мнението на анкетираните, украинската страна предоставя за размяна само такива пленници, които се намират в сравнително удовлетворително състояние. Това позволява да се предположи, че в действителност ситуацията с човешките права и мъченията в Украйна е много по-тежка, отколкото е описана в доклада.
Според определението на Европейския съд по правата на човека Конвенцията за правата на човека изцяло забранява мъченията, независимо от каквито и да било други условия. Нещо повече, законодателството на ЕС изхожда от обстоятелството, че „държавата е отговорна за действията на своите представители като полиция, специални служби и други правоохранителни органи, както на всички други държавни органи, осъществяващи контрол над едно или друго лице, независимо дали тези органи изпълняват заповед или действат по свое усмотрение“. За разлика от други права в Конвенцията, алинея 3 не може да бъде частично отменена или преустановена в случай на война или друга извънредна ситуация, която заплашва националната сигурност. Алинея 15 (2) ясно изключва възможността за каквато и да било частична отмяна или промяна на алинея 3 от Конвенцията.
Получените от Фондацията за изследване на проблемите на демокрацията данни позволяват да се твърди, че украинските въоръжени сили, Националната гвардия и други формирования на Министерството на вътрешните работи на украйна, а също и Службата за безопасност на Украйна (СБУ) системно и преднамерено нарушават алинея 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Мащабът и системността на използване на мъчения позволяват също да се констатира, че използването на мъчения е преднамерена политика на тези структури, която е разрешена от ръководствата им.
Оценявайки практиката на използване на мъчения от украинската хунта, Лилия Родионова, представител на Комитета за бежанците и военнопленниците, която непосредствено се занимава с размяна на пленници, разказва за онези, които биват връщани от украинската страна:
- Практически всички хора се завръщат с наранявания като счупени ребра, ръце, крака, изтръгнати зъби. Няма нито един без следи от побои. Започват да ги лекуват едва, когато биват набелязани за размяна. Един младеж получил осем рани от куршуми. Даже в болницата го биели, пъхали пръсти в раните му. Изтръгват зъбите на хората с електротехнически клещи. Бият по раните. Много хора са със счупени черепи. Използват шило, забиват го в тялото на човека. Напоследък хващат вече не опълченци, а съвсем мирни хора. Измъчват ги с барут, електрошок, нажежено желязо. Хвърлят ги в ями с трупове, притискат ги с кофи на багери, пъхат им електрически поялници в устата. Държат ги в железни контейнери без достъп на въздух. Мъченията са разнообразни, страшни – хората остават сакати за цял живот.
Не се оказва медицинска помощ, дори на болните от захарен диабет. Нашите пленници си личат по цвета на кожата, при тях тя става сивкава. Всеки път съставяме списъци на хората, които са в тежко състояние, но тях не ни връщат.
Симон Вердиан, доброволец, който помага на Комитета и е освободен през септември 2014 г., разказва:
- Зная случи, когато сипваха барут върху гениталиите на хората и го подпалваха; измъчваха с нажежено желязо, разстрелваха пред другите, караха пленници да прекосяват минно поле, мачкаха ги с кофи на багери, оставяха ги да нощуват в ями с трупове. Хранят ги главно с хляб и вода.

Част І. Методи и обстоятелства на използване на мъчения от страна на украинските силоваци

Повечето заловени от украинската страна са подлагани на жестоки и системни побоища.
Например, Андрей разказва как са го били и окачвали на кука в СБУ:
- Задържаха ни служители на СБУ, преоблечени като катаджии. Отведоха ни в блок-пост, заплашваха, насочваха оръжие, казваха: „Сега ще те застреляме, никой нищо няма да ни каже за това“. Заплашваха да ме измъчват с ток, ритаха ме в главата, там, на поста. Белезниците бяха постоянно така стегнати, че ръцете ми посиняха. Откараха ни в СБУ, там продължи същото, но биеха с пластмасови бутилки, пълни с вода, ръцете в белезници отзад – и на куката. Взеха ни абсолютно всичко: лични вещи, телефони, пари, банкови карти. Нищо не върнаха, дори, когато ни закараха за размяна.
Опълченецът Сергей разказва как са го окачвали с белезниците на кука:
- Хванаха ни при Луганск, откараха ни на вертолетна площадка, после с вертолет ни прехвърлиха на друга. Хвърлиха ни в яма, на Александър счупиха носа, защото го биеха с приклад по главата, разбиха я, счупиха челюстта му. После, отново с вертолет, ни откараха в Краматорск. Там отново в ями. Окачваха ни с белезниците на кука и ни биеха. Сетне ни преместиха в град Изюм, отведоха ни в мазе, чувал върху главата, оковаха ме с белезниците към радиатор на парното, дърпаха краката, за да разтягат тялото. Не чувствах ръцете си, три дни бяхме така. После ни откараха в СБУ, там вече свалиха белезниците, обработиха и превързаха ръцете. След това ни размениха.
Юрий разказва:
- Отначало ме биеха, наредени в кръг – когато залитнеш да паднеш, оттам те посрещат с удари. После ме отведоха в помещение, бетонно, 2,5 на 1,5 метра. Оковаха ме с белезниците към анкерната скоба на стената, свалиха превръзката от очите ми. Дойде човек в камуфлажна униформа, започна да пита кой съм, откъде, как и защо съм попаднал там. Показа ми шеврон на левия си ръкат, зелен, с емблема на копър и ми каза: „Гордея се, че съм укроп“. (Укроп – рус. копър, презрително название на служителите на киевската хунта). Взеха ми парите, златните украшения – венчална халка, кръстче. С мен говореше уж вежливо, без заплахи, каза ми, че лъжа и излезе. След това влязоха двама военни, на ръкавите им имаше жълти ленти, и започнаха да ме бият – ритаха и удряха с тояга. Нанасяха ударите над коленете, по цялото тяло, до лицето. Биха ме, докато паднах. После излязоха, отново дойде офицерът и каза, че ако не си призная всичко, това ще се повтаря постоянно. Нощем практически на всеки два часа ни биеха военни, с маски на лицата. Постоянно питаха дали не съм агент на ФСБ.  Жените били изнасилвани. Юрий разказва как наблизо до неговото помещение воеоннслужащи със западно-украински акценти пребили и изнасилили жена:
- Една нощ чух как бият жена, тя викаше. Бяха млади войници, между 18 и 25-годишни, не повече, говореха на украински със западен акцент, тоест, някои думи се смесваха с полски. После (по гласовете ги определих на четирима-петима) се гавриха с нея, изнасилваха я, биеха я, при това цвилеха като коне, това беше нечовешки смях, не зная дали под алкохолно или наркотично въздействие. Това им беше удоволствието, да я бият и изнасилват. Тя сама ми разказа после. Дори само това, което слушах, за мен като човек беше унизително.
Според показанията на пострадалите, армията на хунтата, националната гвардия, различните формирования на Министерството на вътрешните работи и СБУ използват цял арсенал от мъчения.
Например, мнозина разказват, че се използва горене на тялото с газова горелка или нажежени предмети, по телата на арестуваните се прогарят различни надписи.
Опълченецът Александър разказва как в т. нар. „национална гвардия“ го провисвали за белезниците и горели тялото му с горелка:
- Попаднахме в засада, заловиха от „националната гвардия“. Три денонощия ни биха, гориха ни, окачваха ни на куки. Мен ме гориха с горелка, върху главата ми беше нахлузен чувал.
Окачваха ме за ръцете, белезите още не са зараснали, не чувствам дясната си ръка. Ребрата ме болят. Ритаха ме. Стягаха ръцете ми отзад, завързваха за пръстите ми халката на граната, и така трябваше да се клечи. Ако се изправиш, ще издърпаш халката и гранатата ще се взриви. Някои молеха да бъдат застреляни, но укропите казваха, че това е прекалено лека смърт – макар, че неведнъж изправяха някои от нас до стената, опираха пистолет до главата им и натискаха спусъка, но само щракаше. Въобще това не са хора, а животни.
Опълченецът С. Станкевич разказва как е бил измъчван в „националната гвардия“ - върху гърдите му с нажежено желязо изписали думата „сепр“ (съкратено от „сепаратист“), а с нажежен нож от автомат – пречупен кръст върху гърба:
- На 24 август 2014 г. удариха колата ни. Мен и шофьора отведоха в Краматорск, там ни разпитваха, биеха, беше „националната гвардия“. Върху гърдите ни с нажежени верижки изписваха „сепр“, а на гърба – пречупен кръст. Така ме биха, че ослепях с едното око. След три побоя ни отведоха в службата за сигурност в Харков. Едно денонощие лежахме върху бетонния под на тоалетната, чак после ни пуснаха в общите килии. Лекувахме се със собствени пари. Вчера ни освободиха заедно с останалите“.
Михаил, опълченец от ДНР, пленен в района на село Волновахи, разказва:
- Когато ни прехвърлиха в СБУ, докараха още хора. Показваха изписано с нажежено желязо „сепр“, пречупен кръст на гърба, петолъчка.
Роман обяснява:
- Задържаха ме на 5 април 2014 г. В харковския арест се запознах с човек, чиито пети бяха изгорени с нажежено желязо. Не зная какво стана с него, в автобуса при размяната го нямаше.
Хунтата използва такива форми на мъчение, като раздробяване на костите. Например, опълченецът Алексей, пленен на 26 август 2014 г., разказва, че военнослужащи от украинската армия са го били с чукове по пръстите на ръцете и краката:
- Когато ни плениха, ни проснаха по лице на земята, чух само: „Ще вземем този големия, малкия и стария – другите в разход“. А нашата група беше от 9 души. Настаниха ни в бронетранспортьор и ме откараха в някакво селище, после от разговорите им разбрах, че е някакъв 11-ти разузнавателен батальон. Там ни биха с чукове по коленете и пръстите на краката, с дръжки от лопати. През нощта ни завързаха към някаква ограда, съблякоха ни по гащета и цяла нощ ни обливаха със студена вода. Към обяд ни откараха в някакъв щаб, там побоищата продължиха. След това в СБУ на града Изюм, там с нас се държаха малко по-кротко. Хранеха ни веднъж дневно, понякога по два пъти, а се слумваше и да забравят. След това ни размениха.
Опълченецът Олег:
- Задържаха ни на един блок-пост. Отначало не ни биеха, но после дойдоха някакви от наказателен батальон, веднага започнаха побоища. Сцепиха ми устата, скачаха по мен, удряха с приклади и с дулата на автомати по гръбнака. Петима разстреляха на блок-поста, мен и още двама ни натовариха в бронетранспортьор, закараха ни в някаква военна част и побоищата продължиха. Биеха ни с гумен маркуч по гърба, после с електрошокови палки, караха ни да заставаме на колене с чували на главата, стреляха до ухото. После дойде техният командир, хвърлиха ни в яма с белезници. Не можех да седя и стоя, защото имах счупени ребра и пръсти на ръцете, просто висях с белезниците на общата верига.
Андре разказва какво е „неваляшка“:
- Арестуваха ме само, защото бях останал в града – бях нацгвардията и сбу-ушники. Закараха ме в Краматорск. Там ме биха с тояга по цялото тяло, то стана лилаво. Удряха в корема, получих вътрешни кръвоизливи. После правеха „неваляшка“ - двама души бият с приклади по главата, единият отпред, другият отзад, отдясно и отляво, след това ритат в корема и губиш съзнание. Търкалях се по земята. Когато ме откараха на медицинско освидетелстване, лекарите се шокираха – целият представлявах един хематом, от шията до коленете и лактите.
Юрий също е пострадал от начина на побой „неваляшка“:
- На 10 септември 2014 г. ме арестуваха и откараха в краматорското летище. Оковаха ме с белезници към верига, дълга около метър. След 15-20 минути се приближиха тихо, незабелязано двама (очите ми бяха завързани, по стъпките определих, че са двама) и започнаха да ме бият като „неваляшка“, тоест, удряха с плоската част на приклада по главата – единият отзад, другият отпред в челото, сетне ритник в корема. Изгубих съзнание и паднах, не зная колко време съм лежал. Някой дойде и ми обясни, че са ми направили „неваляшка“. Преместиха ме на табуретка малко встрани, на около пет метра – и отново след известно време дойдоха двама, и пак ми направиха „неваляшка“. Отново припаднах, ударите се нанасяха в корема, в черния дроб, много силно и професионално.
Пострадалият от мъченията Игор, задържан на 14 септември от хунтовци от батальона „Днепър“, разказва за похвата „люлка“:
- Дълъг лост, шестогран. Ръцете в белезници се поставят под коленете и се пъха лостът. После ме въртяха около този лост, оставяха ме да вися на него. Костите ми почти излизаха от ставите. И досега ръцете ми са обездвижени и безчувствени.
Като средство за сплашване и изтезание използват т. нар. „бандеровска примка“.
Пленената на 15 октомври 2014 г. медицинска сестра Олга разказва:
- Когато ме разпитваха в СБУ, един ми показа железен тел, пита: „Знаеш ли как се нарича това? Бандеровска примка. Ще те душа с нея, докато проговориш.
Опълченецът Евгений, пленен на 10 септември 2014 от СБУ, разказва:
- Нахлузиха ми примка на шията, ритаха ме, удряха ме с приклад по главата, по бъбреците, нахлузваха ми чувал, заливаха ме с вода. В ареста ме биеха по главата с Наказателния кодекс на Украйна.
Стандартен метод за измъчване в армията на хунтата и подразделенията на Министерството на вътрешните работи е използването на електрически ток. Например, Игор, задържан на 14 септември 2014 г., обяснява:
- Последният път ме държаха 20 минути провесен на лост, после ме свалиха на пода, започнаха да ме обливат с вода и да ме бият с електрошокови палки.
Пострадалият Станислав, задържан от батальона Азов, също разказва за този метод:
- Счупиха ми ребра, пострадаха белите ми дробове. После ме отведоха в съда, там със заплахи подписах документи, не зная какви, дори не успях да ги прочета. Постоянно ме биеха, заплашваха. Хвърляха мокър парцал върху мен и включваха електрошокерите. Пробиха гръдния ми кош, после трябваше да си правя операция. Биеха ме по главата, по ръцете. Главата ми отече, почти всичките ми ребра бяха счупени“.
Опълченецът Александър разказва как е бил изтезаван с електрически ток:
- Нахлуха у дома, завързаха ръцете ми с тиксо и ме хвърлиха в микробус, пътувахме около два часа. После ме изкараха от микробуса и чух, че водят някого наблизо и са много негативно настроени към този човек. Викаха, заплашваха го, после чух изстрел. И звук на падащо тяло. Някой извика: „Защо си изкопал толкова малка дупка?“
Отведоха ме в някакво мазе, приковаха ме с белезници към тръба на парното. След около 15 минути отново чух, че извеждат някого, и него заплашваха и му крещяха, сетне пак изстрели. И отново – звук от падащо тяло.
После при мен постоянно идваха и ме ритаха, биеха ме с юмруци по главата и цялото тяло. Обливаха ме с вода, привързваха коленете към ръцете, събуваха ме – и единият извод на контакта беше върху ръката ми, другият – върху крака. През цялото това време, около 17-18 часа, до вечерта на другия ден, ме разпитваха и биеха. Поставиха ми кабели от акумулатор върху ръката, обляха ме с вода и пуснаха ток. Аз припадах, а те обливат с вода и отново разпитват. Помня, че на един разпит сложиха граната в ръката ми и свиха пръстите ми около нея. Доколкото разбрах, за да оставя отпечатъци. Казаха ми, че имат някакъв терариум, където хвърлят хора, а след това от тях нищо не остава.
Пострадалите от мъченията разказват, че напоследък армията и силовите служби на хунтата използват системно такъв метод на мъчение като „удавяне“. Преди това този похват е бил използван от американските специални служби.
Например, 18-годишният Влад разказва:
- Прибрах се от Донецк у дома. През деня ми звънна една позната и предложи да се срещнем, с нас имаше още трима души. Едва слизаме от таксито, приближава микробус и ни нападнаха. Чувал върху главата – и ни помъкнаха. Веднага започнаха разпит: проснаха ме по гръб, хвърлиха отгоре ми мръсен парцал и ме обливаха с вода. Ръцете ми бяха в белезници. Губех съзнание, после ме свестяваха – и така три пъти. Снимаха ме на видео как давам показания. Отведоха ме при следователя, писаха протокол, че съм карал линейка и съм прибирал ранени в Донецк.

(Следва)

Източник: www.ruskline.ru


Превод: Л. Чолаков

Този превод е обект на авторско право. Препубликуването му се разрешава САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И АКТИВЕН ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.




Гласувай:
12



1. dedenze - Някой евроатлантически изрод е дал минус !
29.11.2014 15:41
Не вярва, или не му стиска ! Фашизираните уроди прилагат тези техники още от времето на сталинските репресии, световните войни, Хитлер и СС !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748160
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031